Всичко е тихо и меланхолично.
Очите гледат апатично! 
Безмислено е всичко. 
Борбата на малцина е нищо.
И тъй като е толкоз сиво,
хайде да забравим с едно пиво.
Пак ще се чувстваме лениво,
но дано да не ни е настроението толкоз криво. 
Не се вижда желание за борба,
ще си останем така...

Крещи, Революцио!
Не можем да се откажем сега,
трябва да се борим срещу това! 
Горе наведената глава!
Излезте на улиците и покажете
своя благороден справедлив гняв!
От врага се отървете,
вместо над вас той да седи гордо прав!
Революцията започнете,
системата разрушете! 
Цялата страна вдигнете! 

Консуматорският рак убива,
мозъци промива,
но това трябва вече да си отива! 
Размърдай се, народна тълпа сива!
Време е за съпротива! 
Нека врага повече да не ви полива
със своята отвратителна отрова!
Внезапна революция и промяната е готова! 

Крещи, Революцио! 
Дойде време, дойде час,
да се чуе народният глас! 
Капиталистическата тирания ни смазва!
Силата, парите и властта си показва!
Но някой ден революцията ще избухне!
Системата шумно ще рухне!